eXtreme Bulgaria Club Traveling Paragliding Bungee jumping Rock climbing Caving Horse riding Quad bike adventures...

Лекцията в оригиналния и първоначален вид:

Уважаеми дами и господа,

казвам се Атанас, Атанас Коев и съм поканен от организаторите да ви поговоря за Бизнесът от друг ъгъл.

Защо точно аз да ви говоря за това?

Защото имам интересен бизнес и макар че ъгълът не е един по време на презентацията ще разберете какво имам пред вид.

Животът е Игра и тази игра е животът ни!

Ние живеем според желанията и инстинктите си, според силите и възможностите си.

Тук сте се събрали млади хора, които искате да играете на сцената на Бизнеса или казано по друг начин да работите за себе си, да правите собствен бизнес.  Да управлявате и насочвате другите по Пътя, който вие сте избрали.

Трябват ви силно желание за развитие, отлично образувание и специфични способности, търпение и постоянство, и разбира се финансиране.

Зная, че средностатистическият ученик успява да задържи вниманието си заострено не повече от петнадесет минути, затова ще се постарая на всеки четвърт час да ви развеселявам и давам кратка мозъчна почивка преди да продължим напред.

И така! Какъв е моят бизнес и защо е интересен? Какъв е ъгълът и защо не е един?

…

През 2006г. основах клуб за екстремни спортове и туризъм,  Ескстрийм България.
 След като завърших пътя си във военно-въздушните сили като пилот-изтребител регистрирах и фирма “Екстрийм България-ЕксБул” ЕООД, в която съм собственик, мениджър и изпълнител във фирмените дейности.

Приключенията ни са разнообразни- посещаваме пещери, катерим скали и гори, яздим коне и мотори,  скачаме с бънджи, плаваме с каяци, летим с парапланери и какво ли още не. Сами виждате от колко много ъгли гледаме Света!

Трябва да спомена, че аз не съм оратор, а човек на действието!
Застанал  на тази сцена, за да споделя опита си и с това ако мога да съм полезен за вас младите ентусиасти, бъдещи ръководители на собствен бизнес.

Макар и  да не съм оратор работата ми е свързана с хора. Хора, чийто живот е често в мои ръце, хора на които говоря, давам инструктажи и съвети, хора на които вдъхвам кураж и вяра, за да могат да направят неща, за които само са мечтали!

В тази презентация ще споделя собствения си опит в стартирането, развитието и управлението на моята компания,  ще ви направя съпричастни с мечтите на едно дете, с идеите на един войн и реализирането им до успешен бизнес.

Защо моят бизнес е успешен? Защото е различен- това е екстремен бизнес!

А към различното винаги има интерес.

Кога един бизнес е успешен?

То е ясно- „Когато е печеливш!”

Безспорно е така, но при мен има и още нещо.

Моят  бизнес е печеливш също, защото дарява щастие.
Защото пробужда.
Защото катализира в хората положителни промени.
Защото води след себе си нови и нови клиенти чрез ефекта на лавината!
И накрая, но не и на последно място, защото ни дарява с много нови приятели.

В моят бизнес често ставаме приятели с клиентите ми! Защо се получава така?

Има една сентенция- Човекът е човек, когато е на път!
Когато сме в приключение всред природата ние сме на път.
Ние сме истински, зависими сме един от друг, а това сплотява.

А когато  дадем нещо даром, то някак си се завръща пак при нас под една или друга форма.

Моят бизнес е да променям хората! Разбира се с тяхно съгласие.

И дори да не иска да се променя, след приключение с мен, човек никога вече не е същия!

За някого аз мога да изглеждам като пример за човек, превърнал хобитата си в професия.

Това е рядкост. Трудно е за постигане. Но не е невъзможно!

Какви са необходимите качества, които трябва да притежаваме,  за да можем да започнем подобен бизнес и успешно да го развиваме и управляваме?

Първото и основно правило е ПОЗИТИВИЗЪМ! Във всичко!

От там нататък пътеките и разклоненията са много! 
Ако сте решили да правите нещо, правете го с цялото си сърце и душа.
Събуждайте се с идеите, работете и мислете усърдно, заспивайте с тях!
Тогава със сигурност бизнесът ви ще потръгне.

Ще добавя само няколко основни неща, които смятам, че всеки ИНДИВИДУАЛНО  трябва да развива.

Това са примерно:

-дишането;

-физиката и външния вид;

-гласовите данни, комуникацията, езиците;

-интуицията, паметта;

-само-съзнателността и дисциплината,  и разбира се много други.

Казвам това от собствения си опит.
Вярно е, че малцина имат точно този опит, но в България способните са голям процент от населението.

С радост ще ви призная, че съм щастлив, че се родих българин!

Ние сме толкова интелигентен народ!
Силни като личности, но не достатъчно сплотени като колектив,

Помня един весел момент от ученическите си години.  Учех в математическа гимназия с профил Физика. Другите профили освен Математиката бяха  Химия и Биология.

Явно нашата класна ръководителка е влязла в спор с Биолога, защото един ден в училището пристигна комисия и започнаха много интересни тестове по интелигентност с нашия клас и биологическата паралелка. Какви бяха крайните резултати остана в тайна, но че си бяхме супер интелигентни, нямаше спорове.

Тук ще спомена няколко думи за образованието в България.
За моя радост виждам, че след упадъка, който бе настъпил в един момент нещата се обърнаха и мисля, че ще има нов възход и нови върхове за достигане.

Надявах се да се появят нов тип училища и те се появиха. Пример- училището в с.Сладка Вода до Варна. Представях си подобни учебни заведения из цялата прекрасна Родина…
 За съжаление Системата ги стъпка!
Имах огромното желание да развием нов тип училище и при нас, но борбата с Бюрокрацията и закостенелите ме спря- поне за сега…

Представете си училище, в което вместо агресия цари любов- по-големите учат по-малките или по-способните макар и по-малки учат другите, па макар и по-големи.

Училище, в което АБВ-то им е курсове по оцеляване…

Темата е много-много дълга и за това ще продължа по същество!

След като човек изгради основата, себе си, след като намери своето призвание и мине по етапите на развитието си, идва и момента, когато трябва  да започне да създава колектив.
Хора, на които безрезервно да разтича- особено в екстремния бизнес, където често става дума за нечий живот.

Имам познати и приятели, които печелят добре. Намерили са ниша в пазара, в която са добри и правят пари.

Някои от тях печелят, стоейки зад мониторите, тракайки с пръсти по клавишите, създавайки поредния програмен продукт. Те също създават щастие- може би! Ако са наистина добри.
Но щастливи ли са те?
Това зависи от пряко от човека.
Зависи от хоризонтите му.  
Зависи от желанията му, зависи от мечтите му!

Моите желания и мечти като дете бяха да бъда различен, да живея интересно, понякога безрасъдно…

Представете си отвесните скали на каньона.
Виждате малко дете да катери. Без въже, без осигуровки…
Вижте в представите си как хлапакът скача с парашут без да му мисли, как кара мотори и тръгва на далечни пътешествия с лодката и палатката си на багажника… и как постига една от мечтите си- мечта на почти всяко малко дете- да стане боен пилот!
И ако имате добро въображение със сигурност сте ме видели в представите си- осемнайсет годишен младеж, летящ самостоятелно на реактивен самолет! И ако има някой, който не може да повярва, да пита баща ми!

Той беше очевидец, с радост в душата махащ на сина си в небесата…

В армията искат изпълнители. Не им трябват мислители. Не искат различни или оригинални хора. Не ми беше лесно! Изгониха ме от ВВВУ на втората година поради недисциплинираност, но успях да се преборя и с президентски указ се завърнах в училището, за да постигна целите  и мечтите си.

Цели петнадесет години бях пилот-изтребител, но не спирах да мечтая, да мисля, да творя. Не забравях идеите и желанията си за собствено развитие и работех по тях. Учех чужди езици, яздех коне, летях с парапланери, скачах с парашути, катерех…

И ето, че един ден Съдбата направи така, че срещнах съответните хора и сформирахме клуба. Идеята да събера в едно повечето екстремни спортове доби реалност!

Годините натрупан опит в различни ситуации, в различни сфери, започна да дава резултати.
Управленческите навици от армията също помагаха. 
Един от основателите, той и кръстник на клуба, англичанин трябваше да организира групи от Албиона. Аз и Ростислав, бойно момче с голямо желание за летене, трябваше да работим здраво! 

Идеите ми за X-Week, X-Weekend  и X-Day проработиха.
Натрупа се работа, създадох сайт и текстове към него, обмислях маршрути, забавления, места за спане, хранене, транспорт…

Управлението на един бизнес зависи от много фактори. Човешкият фактор е много важен, но когато си зависим и от метеорологичните условия, от фактора време, нещата стават трудно предвидими! За моя радост годините в авиацията са ми от голяма полза в много отношения- метеорологията примерно. Когато имаш добра прогноза, в богатата на микроклимати България, можеш да направиш и по-добра организация на мероприятията.

И така, дойде денят в който се пенсионирах!
Направих го по мое желание и с голяма радост, че започвам нов свободен живот.

Напуснах армията със смесени чувства, но повярвайте има смисъл от нея.
Но тя не е за всеки, а за мъжете, които се чувстват войни!  

Аз имах психиката да бъда и войн, но и поет, бизнесмен, но и човек.

Така че, регистрирах фирмата и продължих напред!
Поради пространствено-времевия континиум  създадох и управлявам фирмата сам.

Ростислав развиваше семеен бизнес в Русе, англичанина толкова му хареса в България, че се засели при мен и не искаше и да чуе за Острова, купи си имоти и започна да се оглежда за…жена.

И до сега си помагаме,  те са верни на идеята, но всеки се занимава с това, което го влече за момента.

И Ростислав, и англичанина… се ожениха, но това е друга история.

Тук е времето да спомена няколко думи за финансирането!

Често при мен идват хора, които казват и аз искам да правя това… но нямам пари!

Битува мнението, че трябва да правиш нещо,  да работиш, да пестиш, за да започнеш…

Няма такова нещо! Ако мислиш за начина, по който да постигнеш нещо, никога няма да го доближиш- то винаги ще стои на хоризонта далеч от теб!

В Екстрийм България, започнахме всичко с едно приключение. Продължихме с ентусиазъм и желание, създадохме основите и градежа започна… а когато той е добър винаги излиза и инвеститор.

Това е добре да го запомните- историята с излъскването на ябълката е добра, но не е истинска.

Съществува Световна Банка… на услуги! Какво имам пред вид ли?
Не всичко е пари, запомнете че понякога услугата, подпомагането, чувството и отношението към другите е много повече от кеш!

Така стана и с Екстрийм България! Сега всеки иска да работи с нас! Включително и на международния пазар. Защото сме истински, защото сме различни и интересни.

В един момент Запада се затвори в себе си, поради така наречената Криза и се наложи да отворя вътрешния пазар.

Много се зарадвах на нашите съотечественици, те наистина показаха как се живее по време на криза! Пред клуба имаше опашки от хора. Случваше се да им дам каяка, да се поразходят из близкото езеро, за да не чакат…

 „Живота е, за да се живее, не да се свираш в къщи пред телевизора!” казвам понякога, за да събудя някой от хипнозата му.

През годините срещнах и работих с хиляди хора. Всеки човек е една малка Вселена.

И когато две подобни се срещнат и се докоснат… се раждат нови галактики- нови идеи, нови сътрудничества. Народиха се инструкторите в клуба. Някои готови, с богат професионален опит,  други обучени от мен с голямо желание за професионални изяви.

За един мениджър е важно да има хора, на които да разчита.  За да започнеш да управляваш бизнес е необходимо да имаш натрупан собствен опит. Опит от всички нива.
Много ми беше странно във ВВВУ в началото! Влизаш с желания и мечти, успял си да се пребориш с хилядите конкуренти, в тестове, изпити, здравословно състояние, мислиш че ще започнеш от първия ден да се занимаваш с авиационни науки… а те, просто те изпращат да чистиш.

Човек се учи цял живот. Няма безгрешни! И точно от това се учим най-добре. Можем да прочетем стотици книги, да ги знаем наизуст, но най-добре се помнят уроците изпитани на собствен гръб.

В моя бизнес има много клиенти!

Зовът на природата е трудно устоим! Особено на Пролет!
На всеки един човек в определен момент му писва, той захвърля наметалото от сигурност и скача в някакво приключение.
Прави луди неща, кара АТВ, лети, скача с парашут…

Който се присъедини в клуба на екстремистите се чувства окрилен, започва да усеща, че наистина живее, защото помислете колко време всъщност  НАИСТИНА живеем? Колко са моментите,  в които трептим, задъхани и изпълнени… с адреналин?

Това е една от страните на моят бизнес – да създавам адреналин!

Имам едно изключение в практиката.  
Една девойка просто нямаше производство на адреналин. Летяхме на Стара планина с парапланер, високо и ниско, над скали и гори, над тракийско селище, над виещият се като змия път Троян-Кърнаре… Наложи се после да я возя с 200км/ч с мотоциклет, че да се раздвижи нещо в нея.

Най-сложното в този тип бизнес е изчисляването на възнаграждението. Защо?

Защото повечето от услугите ни нямат цена! Те са безценни!

Да споделиш с някой отколешната човешка мечта за свободен полет, примерно.

Летял съм с хиляди хора и много от тях възкликват- Боже, същото е като на сън!

Те сънуват, че летят! И ако се замислите колко много неща подсъзнателно свързваме с летенето…

Как да го оценим този дар- да видиш света от птичи взор, да се носиш невярващо във всемира,  да се поклащаш краката по детски...?

Определено във видеоклиповете на летящи хора се усеща едно успокояване след максимум втората минута. Разперили ръце, усмихнати,  почти в екстаз. После идва момента с кацането!

Забравили инструктажа, жените сядат, лягат, опитват се да се събличат… става дума за подвесната система, в която сядат по време на полета. Мъжете се опитват да тичат, да правят нещо… А трябва просто да се изправиш от седалката, да тупнеш крака един в друг и докосвайки майката Земя да направиш две-три стъпки.

Често се случва ефекта на "сварения макарон"  Искаш да стъпиш, да се изправиш, но просто не можеш, краката се свиват под теб като спагети. Няма проблеми, свикнал съм! Вторият път ще се справиш!

Тук се сещам да спомена и за най-смешният фал старт в историята на парапланеризма! Надали има друг по смешен. Мой е! Ще ви го разкажа. Нали обещах да ви поразсейвам от време на време.

Избрал съм да живея на село. В полите на Средна гора.  Само на седем километра от Хисар, до пътя Пловдив- Карлово, с малка ЖП гара и спирка с редовни автобуси се намира с.Иван Вазово.

Клубът е разположен в същото село. Един слънчев ден съзирам една девойка с огромен фотоапарат,  да снима  с голям интерес и възторг разни крави, овце, цветчета…

Заговорихме се и скоро, стана моя клиентка- летяхме, катерихме, плувахме заедно…

Представете  си ни! Готови за излитане, просто трябва да направим няколко крачки напред, за да вдигнем крилото, после да се засилим леко подтичвайки, да се издигнем във въздуха, да се наместим удобно в седалките и да се наслаждаваме на простора, вятъра и свободата!

Да, ама не! Когато подадох команда, девойката  отскочи като пружина нагоре и се тръсна по дупе на поляната! Аз и всички останали и викаме да стане, на мен ръцете ми заети с коланите и управленията,  опитвам се да и помогна, но нещо ме спира… а тя е една вейка- с дъх да я духнеш ще падне! Чудна работа- фал старт!

Приготвяме се пак! Обяснявам и, колко малко се иска от нея- да направи няколко крачки. Но и мисля упорито, защо стана фал старта?  На пръв поглед с човек в краката, няма как да излетиш, но аз усещах и нещо друго. Какво спираше крилото да излезе над мен? И тогава заподозрях нейните приятели. Те се бяха наредили зад крилото и леко го придържаха, за да се изпълва с вятър. Обърнах се и им наредих да пуснат крилото долу и да не го пипат!

Дадох команда и тръгнахме с левия крак напред… и девойката  пак седна:)

Този път това не ме спря, вдигнах крилото над нас, то я повдигна достатъчно, засилих се спокойно и излетяхме! За късмет всичко бе заснето и имах възможност да направя разбор на ситуацията по-късно. Наистина едно от момчетата отзад, държи крилото и в изблик на любопитство не го пуска, за да може да гледа какво се случва с приятелката му:)

…

Ние летим…

Времето също лети! Мога да ви разкажа и други истории, но идва момента да ви дам възможност за въпроси, а после и да починете, и да слушате следващата презентация.

Това беше моята- един различен бизнес, едни странни стоки, в които човек понякога се среща със своите най-големи страхове… и ги преодолява! Това ни радва и зарежда. Стотици са излекуваните примерно от страха от височина. Просто хората си променят настройката и визията за нещата. Щастието е истинско, когато е споделено! Както вече споменах: „Човекът е човек, когато е на път!” и бих добавил: Човекът се осъзнава като човек и разбира, че истински живее, когато затрептят в него струните на Вярата, Надеждата и Любовта!

Ако ми позволите да ви поведа на приключение, аз да бъда музикантът, твореца и изпълнителят- за мен ще е чест!

Както и бе чест да споделя с вас моя опит в развитието на екстремния бизнес в България.

Бизнес, в който всеки е добре дошъл да се включи- със своя опит, своите идеи и контакти.

За мен това е една от пътеките за  развитие в България. Чудесната ни страна има удивителна природа, богата история и култура.

Работете за България, създавайте и творете тук. За да има бъдеще за нашите деца!

Аз съм баща на три (за сега) чудесни хлапета.  Мечтая те да растат щастливи и свободни.

Нека всеки, който има добри способности в някаква област и обича децата да се чувства поканен на интервю и да стане част от проекта на Екстрийм България –Щастливи и Свободни деца!

Защото какво е бизнеса всъщност? Дали е само начин на препитание или начин на живот?

Бизнесът ни дава сигурност, но и емоции, дава ни хляб, но и развитие!

…

Благодаря ви за вниманието!

Ако сте си намислили въпроси- питайте!